„Конфликтна треска“: трафикантите от Гамбия продължават да търгуват с дървен материал въпреки забраната
Банджул, Гамбия — В един топъл майски ден в ресторант в покрайнините на Банджул, Ламин (фамилията не е разкрита) очерта плана си за трафик на палисандрово дърво от Сенегал до Гамбия, докато почистваше месото от пилешките си бутчета.
„Всичко това трябва да е тайна“, прошепна той, опитвайки се да бъде успокоителен за своя почти десетгодишен опит в незаконната търговия.
„Напоследък нещата станаха по-трудни, но не е невъзможно, ако имате правилните контакти.“
В продължение на десетилетия дървеният материал е пренасян контрабандно от хора като него от региона Казаманс в Южен Сенегал в Гамбия, за да бъде транспортиран след това до Китай. Един от най-търсените видове е розовото дърво. Научно известен като pterocarpus erinaceus, тъмночервеният дървен материал е много търсен от китайските производители на мебели.
През 2012 г. западноафриканското палисандрово дърво беше официално класифицирано като на ръба на изчезване в Гамбия. Но страната, заедно със съседните Сенегал и Гвинея-Бисау, продължава да бъде сред основните доставчици на този вид за Китай.
От юни 2022 г. има регионална забрана за сеч, транспортиране и износ на дървен материал от Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Правителството на Гамбия също наложи забрана през същата година, но трафикантите казаха, че продължават да работят с китайски бизнесмени, за да изнесат нелегално ценния дървен материал от Казаманс.
Само от 2017 г. до 2022 г. Китай е внесъл повече от 3 милиона тона палисандрово дърво на стойност поне 2 милиарда долара от Западна Африка, според Агенцията за разследване на околната среда (EIA), международна неправителствена организация.
Ал Джазира разговаря с трафиканти в Гамбия, представяйки се за инвеститори, заинтересовани да се включат в търговията с дървен материал. Трафикантите разкриха, че търговията все още е в ход и казаха, че 200 контейнера, натоварени с дървения материал, стоят в пристанището на Банджул в очакване на превоз до Китай. Когато беше потърсено за коментар, правителството на Гамбия заяви, че не е знаело за наличието на такива контейнери.
Контрабандисти в Банджул показаха на Al Jazeera видеозапис на хора, които товарят трупи от палисандрово дърво на кораб, като казаха, че това е частен кораб, използван изключително за износ на дървен материал от палисандрово дърво за Китай. Според Ламин един контейнер побира от 80 до 90 трупи в зависимост от размера им. Колкото по-стари са, толкова по-голяма е обиколката им и са по-ценни. Пълен контейнер може да донесе повече от 15 000 долара. Според Ламин трафиканти като него могат да получат до 1000 долара на контейнер.
Процесът на износ на дървен материал през пристанището на Банджул е станал по-труден, според трафикантите, които казаха, че получаването на разрешителни за износ от властите вече не е толкова лесно, колкото е било преди. Частните корабни линии, които преди бяха основният метод за транспорт до Китай, спряха превоза на дървен материал през 2020 г.
„Все още няма път към пристанището“, призна Сека, един от началниците на Ламин, „но ако се забърквате в трафик на дървен материал, трябва да имате подходящи контакти на място.“
Според тях добре установените контакти в пристанищните власти улесняват процедурите за износ, които включват разрешителни и депозиране на контейнери, както и полицията, която може да даде зелена светлина за освобождаването на конфискувани контейнери в замяна на това, което Ламин нарича „бакшиши“ . Al Jazeera се свърза с пристанищните власти и гамбийската полиция, но не получи отговор.
„Трябва да познавате хората в системата, резервно копие, в случай че ви хванат“, каза Сека, предполагайки, че властите са силно замесени в трафика.
От Гамбия до Китай
Придружен от Ламин, Ал Джазира посети две депа в Банджул и неговите предградия, за които се твърди, че са собственост на китайски бизнесмени, които подреждат палисандровата дървесина, докато успеят да я изнесат в Китай.
Едно депо беше пълно с дървен материал, а друго беше празно. На второто място бяха складирани няколко празни контейнера, готови за натоварване с дървен материал, докато остатъците от палисандрово дърво лежаха разпръснати на земята до тях.
„Трябва да работя далеч от града. Тук е тихо“, каза Ламин.
Ал Джазира показа снимки на дървения материал и остатъците, намерени на двете места, на експерти, които казаха: „Те много приличат на pterocarpus erinaceus.“ Сателитните изображения също потвърдиха, че трупи са били подредени на двете места през последните седем години. Когато трафикантът напусна едно от депата, полицай шеговито попита къде се намира дървесината му.
Когато се свързаха с констатациите, Министерството на околната среда, изменението на климата и природните ресурси на Гамбия каза, че не е знаело за контейнери с дървен материал от палисандрово дърво, които да бъдат изпратени до Китай.
Говорител добави, че „не е издадено разрешение за износ на розово дърво на никоя институция на правителството на Гамбия“ и министерството не знае „за 1 кубичен сантиметър розово дърво, влизащо в страната“. Секретариатът на CITES в Женева отказа да отговори на въпроси, позовавайки се на „ограничения капацитет на персонала“.
Но доклад от октомври 2023 г. на базираната във Вашингтон EIA потвърждава констатациите на Ал Джазира. Анализ на търговските данни показа, че забраната от 2022 г. върху търговията с палисандрово дърво я е забавила, но не я е спряла.
В доклада се отбелязва, че забраната „изглежда е предизвикала прилив на износ, в нарушение на временното спиране, което вече е било в сила три месеца преди това уведомление“, като се посочва, че през юли и август същата година, Китай внесе повече от 15 000 метрични тона палисандрово дърво от Гамбия.
Ромейн Таравела, изследовател от EIA, беше част от екип, чието изследване върху трафика на палисандрово дърво в Гамбия накара CITES да приеме регионалната забрана — най-строгата досега. Разследването на EIA съобщи, че от 2012 г. до 2020 г. 1,6 милиона дървета са били незаконно изсечени в Казаманс и контрабандно внесени в Гамбия.
„[Гамбия] никога не е била поддръжник на тази регионална забрана, нито страна, която е признавала необходимостта от забрана“, каза Таравела пред Ал Джазира. Докладът на EIA също обвинява висши служители в правителството, че са били замесени в трафик през това време.
Преди забраната EIA разкри добре организирана система за неправилно деклариране на дървен материал в пристанищата, като трафикантите фалшиво етикетират контейнерите като фъстъци или метални отпадъци. Въпреки това, след като контейнерите пристигнаха в Китай, те често бяха декларирани като палисандрово дърво в данните за внос.
Частните корабни линии са тези, които преди това превозваха дървения материал до Китай. Когато компаниите прекратиха подобни доставки, Таравела забеляза, че търговията продължава дори след влизането на забраната в сила, което показва, че трафикантите бързо са се адаптирали и са намерили алтернативни маршрути.
„Това означава, че системата е била много добре смазана от преди забраната“, каза Таравела.
Данните за вноса на палисандрово дърво от Китай от 2018 до 2023 г., получени от Al Jazeera, показват 43% увеличение на вноса на палисандрово дърво от Гамбия през септември миналата година в сравнение със същия месец на предходната година и 58% увеличение от периода преди пандемията нива за същия месец.
Забраната на CITES изрично забранява износа и вноса на палисандрово дърво, което по същество забранява на Китай да приема внос на палисандрово дърво. Al Jazeera се обърна към китайското министерство на външните работи за коментар, но не получи отговор.
„Конфликт тиндер“
По-голямата част от трафикираното палисандрово дърво идва от буйния, зелен регион Казаманс.
За коренното население на Казаманс дърветата в региона - особено палисандровото дърво - се смятат за свещени. Хайдар ел Али, бивш министър на околната среда на Сенегал и един от най-известните природозащитници в Африка, живее в Казаманс и е посветил пенсионирането си на опазването на горите.
„Трафикът все още се осъществява към Гамбия, но сега има по-малко палисандрово дърво, отколкото преди“, каза Али, обяснявайки, че запасите от палисандрово дърво в граничните райони на Казаманс с Гамбия намаляват.
Повече от четири десетилетия конфликт с ниска интензивност между сенегалското правителство и Движението на демократичните сили на Казаманс (MFDC) измъчва региона, което го прави най-продължителният конфликт на континента.
Бунтовниците от MCDF се борят със сенегалската армия за независимост. Регионът – който е културно, езиково и етнически различен от останалата част на Сенегал – беше добавен към територията на страната след независимостта от Франция през 1960 г.
Пограничните села в Гамбия като Бален са пълни с бежанци, избягали от Казаманс преди десетилетия. Повечето от тези села са съставени от бежанци от Казамансе и местни жители на Гамбия, различни само по националност, но не и по етническа принадлежност или език.
В гамбийското село Каянга Фату Камара седеше в къщата си един ден през април миналата година около обяд, когато куршум проби стена и рикошира в спалнята й, докато в далечината се чуваше стрелба.
„Живеехме в този кошмар повече от 40 години“, каза Фату, добавяйки, че миналата година е била „по-интензивна“ от предишната. Тя не знае дали куршумът е на сенегалската армия или на бунтовниците.
Местни доклади казват, че незаконната търговия с дървен материал е основен източник на доходи за бунтовниците от Казаманс, финансирайки бунта и спечелвайки на EIA и базираната в Женева TRIAL International името на палисандровата дървесина като „конфликтна трева“.
Съмнителни договорености
Въпреки въздействието си върху продължаването на бунта и ужасяването на граничното население, трафикът на палисандрово дърво отдавна се е облагодетелствал от съмнителни споразумения с хора на високи позиции.
По време на двудесетилетния мандат на бившия лидер на Гамбия Яхя Джаме незаконната търговия с Китай, както и трафикът от Казаманс достигнаха своя връх. Твърди се, че по време на мандата си Джаме експлоатира ресурсите на страната, укрива данъци и директно финансира бунтовниците MFDC чрез своята компания Westwood Gambia.
Westwood беше единствената компания за дървен материал, лицензирана за износ от 2014 г. до 2017 г., за която се твърди, че играе основна роля в незаконната търговия с палисандрово дърво.
Джаме беше свален от власт през 2017 г. Година по-късно специална комисия, създадена от новата администрация, проведе разследване на активите му, което разкри, че монополът на Уестууд върху износа на дървен материал за Китай е генерирал повече от 45 милиона долара приходи по време на три години работа.
Комисията също така разкри, че Джаме е ограбил най-малко 363 милиона долара от публични средства и приходи от незаконен дървен материал, но се смята, че реалната сума е по-близо до 1 милиард долара. Към днешна дата нито Уестууд, нито Джаме и неговите партньори са били изправени пред каквито и да е наказателни санкции в Гамбия. Джаме избяга в Екваториална Гвинея след загубата на изборите през 2017 г. и сега живее там в самоналожено изгнание.
TRIAL International заведе дело с главния прокурор на Швейцария, обвинявайки партньора на Джаме, румънско-швейцарския бизнесмен Николае Бузаяну, в извършване на военно престъпление на грабеж.
Обвинението обхваща предполагаемата му роля във финансирането на бунта в Казаманс и използването на ресурсите на Сенегал за лична изгода. Главната прокуратура на Швейцария обяви през 2022 г., че е започнала разследване на сделките на Бузаяну в Гамбия, като дори поиска правна помощ от гамбийското правителство.
Но когато Al Jazeera попита за състоянието на разследването, говорителят на главния прокурор каза, че няма текущо производство срещу швейцарски гражданин в този контекст, без да изясни дали официалното разследване тепърва ще започне или е прекратено.
Ако делото продължи, това ще отбележи важен крайъгълен камък в международното право, защото няма предишни случаи на присъда за военно престъпление за грабеж. Междувременно застрашеното палисандрово дърво от Сенегал продължава да се трафикира в Гамбия, като извършителите избягват отговорност.
„Бъдем ограбени от нашето бъдеще посред бял ден и ние наблюдаваме как това се случва“, каза Кемо Фати, лидер на защитническата група Green Up Gambia.
